ЛУДОТО АМЕРИКАНСКО ЛЯТО

Най-големият успех на България в отборните спортове е шампионатът на планетата по футбол през 1994 година. На американска земя Пеневата чета ликува с бронзови медали, а походът на тима до четвърто място се превърна в световна новина. За първи път страната се видя истински обединена и празнуваше по улиците почти денонощно победите на България.

Класирането за САЩ'94 беше повече от инфарктно и сладко. България се падна в една от най-тежките квалификационни групи с Франция, Швеция, Австрия, Финландия и Израел. Надеждата, че нещо голямо може да се случи, дойде след победата с 2:0 над „петлите“ в София. И все пак два кръга преди края на квалификациите изобщо не изглеждахме като фаворит за класиране. Благодарение на победата на Израел с 3:2 над Франция в Париж получихме все пак шанс за „бой последен“ на „Парк де Пренс“.

Това е един от най-великите мачове в историята на българския футбол. Ерик Кантона изведе домакините напред. В края на първото полувреме Емил Костадинов изравни с глава след центриране на Красимир Балъков от корнер. В може би последната Любослав Пенев с далечен пас изведе Костадинов зад защита и той с топовен удар вкара за 2:1. България отиде на Мондиал'94 като драмата обиколи световните медии.

За първи път футболен шампионат на планетата се игра в Северна Америка. В страната отново се бяха провалили в опита си да направят „сокъра“ любим на местните и мондиала се оказа последен коз. Може би затова най-голямата атракция бяха чуждестранните фенове. Стадионите бяха препълнени основно с чужденци и емигранти. За първи път Щатите се насладиха на истинска футболна атмосфера, а техният отбор се представи повече от успешно – игра осминафинал, загубен едва с 0:1 от бъдещия шампион Бразилия.

На жребия България попадна в група с Нигерия, Гърция и Аржентина. След триумфа на „Парк де Пренс“ имахме огромни очаквания, че стартът ни срещу африканския съперник на стадион „Котън Боул“ в Далас ще бъде успешен. България започна по-силно мача и в началото стигна до гол. Христо Стоичков изпълни феноменален фаул от 30 метра. Уви – реферът каза, че е отсъдил непряк свободен удар и попадението не беше признато. Впоследствие Йекини, Амукачи и Амунике ни вкараха 3 гола и още трябваше да чакаме за първа победа на световно първенство.

Във втория мач вече нямахме право на грешка. Пред 63 000 зрители на стадион „Солджър Фийлд“ в Чикаго се изправихме срещу Гърция. Още в 5-ата минута Стоичков откри резултата от дузпа. Надмощието на България, въпреки значително по-голямата подкрепа за елините, беше очевидно. До почивката гол не падна. „Лъвовете“ нанесоха смъртоносен удар в 55-ата минута, когато Стоичков реализира втора дузпа. Първата победа на страната ни при шестото участие на България на мондиал беше гарантирана малко по-късно. Йордан Лечков се измъкна покрай защитата на гърците и направи 3:0. За протокола в добавеното време Даниел Боримиров фиксира крайния резултат – 4:0.

Въпреки успеха все още нищо не беше сигурно. Знаехме, че преди мача с Аржентина и третото място в групата може да изпрати „трикольорите“ в осминафиналите. Голямата новина беше Диего Марадона. Идолът и капитан на „гаучосите“ беше уличен в употреба на допинг и дисквалифициран от първенството. Вече с много по-голямо самочувствие българите започнаха гросмайсторска битка с аржентинците на „Котън Боул“ при температура от близо 40 градуса в Далас. През първото полувреме положенията бяха малко. В 61-ата минута цяла България изригна в един глас. Костадинов подаде ювелирен пас към Стоичков, който надбяга защитата и хладнокръвно заби за 1:0. В последните няколко минути на мача съперникът ни за осминафинал се сменяше непрекъснато – Италия, Мексико или Румъния. В добавеното време Наско Сираков засече с глава центриране Балъков от корнер и 2:0. Трябваше да играем срещу Италия! Секунди по-късно в другия мач Гърция – Нигерия гол вкара Амокачи и изпрати африканците срещу „скуадра адзура“. И в крайна сметка Аржентина трябваше да се срещне с Румъния, а България – срещу Мексико.

Осем години по-рано националите отново играха осминафинал с Мексико. Тогава на стадион „Ацтека“ домакините на мондиала победиха с 2:0. България мечтаеше за своя реванш, но на „Джайънт Стейдиъм“ в Ню Йорк почти всички на трибуните бяха мексиканци. Стоичков, отдавна суперзвезда на „Барселона“, вече се бе превърнал в един от героите на турнира. В 6-ата минута подобно на мача срещу Аржентина той използва подаване на Ивайло Йорданов и с цялата си мощ торпилира вратата на Хорхе Кампос – 1:0 за България. В хода на мача сякаш се потвърдиха слуховете, че за световния ред в най-популярната игра не бе по вкуса една малка балканска държава да диктува модата на футбола. В 18-ата минута тунизийският съдия Джамал Ал Шариф „измисли“ дузпа срещу Емил Кременлиев и Аспе изравни – 1:1. В началото на второто полувреме реферът се престара и изгони българския защитник. По-късно обаче нямаше как да не покаже червен картон и на мексиканеца Постиго. Въпреки това в деня след мача учещи в България тунизийски студенти се оплакваха, че са получавали двойки в университетите, дори без да… бъдат изпитвани.

До края на редовното време и продълженията България и Мексико не си вкараха гол. Стигна се до дузпи. Първи би Аспе и за разлика от 19-ата минута Борислав Михайлов хвана удара му. Последва дузпа на Балъков, но и той се провали пред Кампос. Третото изпълнение бе на Бернал, който стреля високо над вратата. Резервата в нашия състав Бончо Генчев откри резултата при 11-метровите удари с безкомпромисен силен удар под гредата. Михайлов спаси втората си дузпа – срещу Родригес. От своя страна Боримиров беше точен. Единственият мексикански гол от бялата точка бе на Суарес. След него Йордан Лечков с финно изпълнение узакони – България е на четвъртфинал. А в този ден за Мексико започна „Проклятието на петия мач“. Отборът винаги играе на световни първенства и винаги стига само до осминафинал – четвъртия двубой от турнира.

Приказката за България продължи с най-тежката възможна битка – срещу действащия тогава шампион на планетата Германия. И отново арената беше „Джайънт Стейдиъм“ в Ню Йорк. Нашите вече бяха сензацията на турнира. А за ужас на безкрайно дисциплинираните германци преди мача българите се забавляваха в басейна на хотела, жените им бяха край тях, а треньорът Димитър Пенев доволно ги гледаше.

След като пропусна заради наказание мача с Мексико, в центъра на българската отбрана се завърна Трифон Иванов. България отново първа създаде положение. Стоичков проби по десния фланг, подаде към Балъков, който улучи гредата. Първото полувреме завърши без голове. А с всяка изминала минута нашите получаваха нови и нови дози самочувствие.

Втората част започна кошмарно. Още във втората й минута при съприкосновение между Йордан Лечков и Юрген Клинсман в наказателното поле съдията отсъди доста спорна дузпа. Германският капитан Лотар Матеус беше безмилостен. Българите нямаше какво да губят и започнаха все повече да притискат световния шампион. Стигна се до пряк свободен удар в наказателното поле. Стоичков изпълни в стената. В 76-ата минута съдията постави топката в аналогична позиция. Балъков първи тръгна да изпълнява, но Стоичков не му позволи. Заложи топката и – феноменален гол! Вратарят Бодо Илгнер въобще не мръдна, а само изгледа как топката влиза в левия му ъгъл – 1:1. Само 3 минути по-късно гръмовната сензация вече беше факт. Златко Янков центрира отдясно в наказателното поле. С летящ плонж с глава Лечков стреля от точката за дузпата и шокира света - 2:1!  Всеки фен си има своя любим гол. Но сякаш България е раздвоена – между този на Лечков или този на Костадинов на „Парк де Пренс“.

„Лъвовете“ останаха в базата си в Ню Йорк. Идваше ред на трети мач срещу световен шампион. На полуфинала ни чакаше Италия. В България животът беше само футбол. Навсякъде се пееха песни за героите от Пеневата чета, които вече си бяха гарантирали бронзовите медали. Световно известната пророчица баба Ванга пък каза, че на финала вижда два отбора, започващи с буквата Б. В другия полуфинал се срещнаха Бразилия и Швеция.

Еуфорията завладя страната тотално. Мачът започна слабо за България и много силно за… Роберто Баджо. Италианската звезда ни вкара два гола до 25-ата минута. Изглеждаше, че чудесата са свършили. Но не и докато Стоичков и компания имаше какво да кажат. В последната минута на първото полувреме Сираков беше повален в наказателното поле. Френският рефер Жоел Киню отсъди дузпа. Стоичков намали на 1:2. През второто полувреме България заигра още по-смело и стигна до може би най-скандалната ситуация на мондиала. Костадинов проби отдясно в наказателното поле, стреля и Алесандро Костакурта блокира топката като волейболист! Но този път Киню не посмя да даде втора дузпа и с това мечтите ни за финал умряха. И неслучайно и до ден днешен Стоичков не пропуска възможност в свои интервюта за световното в САЩ да припомни как французинът ни ощети.

Освободени от всякакво напрежение и повече очаквания, българите се преместиха на другия край на Щатите – в Лос Анджелос. Чакахме мач срещу Швеция, която загуби с 0:1 от Бразилия в другия полуфинал. Голямата интрига беше дали Стоичков ще стане едноличен голмайстор на първенството. Камата имаше вече 6 гола, колкото и Олег Саленко. Руснакът обаче вкара 5 само срещу Камерун в груповата фаза, а играещият под името ОНД отбор въобще не продължи напред.

Стоичков имаше един златен шанс очи в очи с вратаря Томас Равели, но пропусна. Още през първото полувреме Швеция реши изхода с 4 попадения на Бролин, Милд, Ларсон и Андерсон. След края на двубоя Жоао Хавеланж, президентът на ФИФА, окачи бронзовите медали на всички български герои. В този ден България постигна най-големия си успех в отборните спортове. Христо Стоичков получи „Златната обувка“ за голмайстор на мондиала  и заедно с Красимир Балъков бяха избрани в „Идеалния отбор“ на турнира. 


Посрещането на Пеневата чета е едно от най-грандиозните, които България някога е виждала. Часове наред десетки хиляди чакаха самолета из улиците на София. От сутринта трибуните на националния стадион „Васил Левски“ бяха препълнени. Ентусиазирани хора се тълпяха по целия път от „Орлов мост“ до летището. Дикторът на стадиона през няколко минути даваше информация къде се намира самолетът на героите. Повече от час автобусът на отбора се придвижваше от летището до стадиона. Никога националната арена не е била толкова препълнена, без да има официално организирано събитие.

В края на годината Стоичков получи най-големия индивидуален приз във футбола „Златната топка“ на „Франс футбол“. А освен че беше избран за футболист №1 на България, взе още по-голямата награда – за най-добър спортист на страната.

България на САЩ'94 не е легенда, а реалност. Тя завинаги ще остане вечната история на един великолепен отбор, който не само посмя да повярва в мечтите си, но и да ги изпълни драматично пред очите на света. Героите от лудото американско лято се превърнаха в идоли на нацията и хвърлиха страната в неописуем патриотичен възторг! Техните имена завинаги ще останат записани със златни букви в историята на България.